Б Е Д Н И Я Т Л А З А Р
ЛАЗАР И БОГАТИЯТ
Сега, като говоря за чистотата, не смесвайте външната чистота с вътрешната. Вие трябва добре да разбирате външното и вътрешното естество на човека. Външно човек ще бъде едно, а вътрешно – друго. Външният и вътрешният живот са в пълен контраст помежду си. Има случаи, когато външно някой човек е беден, нечист, грешен, но вътрешно е богат, чист и праведен. И обратно: друг някой външно е богат и чист, а вътрешно е сиромах и нечист. Такъв пример имаме в Евангелието, дето се представят два образа в лицето на богатия, който се ползвал с уважението на всички, и бедния Лазар, който живеел при входа на богатия дом, и то болен, покрит с рани, гладен, изоставен от хората. Като минавал покрай Лазара, богатият поглеждал към него с презрение и се запитвал: “Защо ли Бог търпи този грешник на Земята?” Но какъв бил краят на тия два живота? Лазар умрял и го занесли в рая, в Божествения живот. След него умрял и богатият, но него занесли на мястото на мъчението. Казвам: не се самоизмамвайте от външната обстановка на нещата. Външният живот не е истинският. Любовта не съди нещата само по техния външен изглед. Тя има съвсем друга мярка за нещата. Мнозина се спират върху външния си живот и казват: “Голям грешник съм!” – Радвам се, че си грешник. Съзнанието ти се е пробудило, ти виждаш своя външен живот и намираш, че си грешен. Невъзможно е човек външно да не се окаля. Докато се движи между хората и им помага, невъзможно е да остане чист. Това е външната страна на живота. Тя не трябва да ви смущава. Щом се окаляте, ще отидете при най-чистия извор на живота да изперете дрехата си, да се измиете, преди още слънцето да е залязло.(147, с. 20)
Добре е човек да бъде богат, но това е само външната страна на Любовта. Той е научил само едната половина на Любовта. При това положение, докато сте на Земята, ще бъдете добре. Щом отидете в другия свят, ще бъдете зле. Казва се, че онези хора, които са грешили на Земята, в онзи свят ще бъдат на вечни мъки. Мъчението на тези души в онзи свят се дължи на обстоятелството, че се лишават от благата, които са имали на Земята. В Евангелието се говори за богатия, който след смъртта си отишъл в ада на вечни мъки и страдания, а бедният Лазар отишъл в лоното Авраамово, да благува. Богатият бил на големи мъки, понеже на Земята живял само във външната Любов. Щом изгубил условията на тази Любов, той се намерил в тежко положение. Лазар пък изучавал вътрешната Любов и живеел в нея, поради което в оня свят бил поставен при добри условия.(36, с. 63)
Казвате: “Да се примирят всички хора, да подобрят живота си.” Как ще се примирят? Как ще се примириш с онези, които живеят в омраза, насилие, убийства? Ние живеем в братство и равенство, в мир и Любов. Как ще се примирим тогава? Лазар показа, че ако човек от низшата култура, с низши разбирания влезе между хора с висша култура, той не може да живее с тях в братство и равенство. Лазар е човек от висша култура и попадна между хора от низша култура. Цял живот той прекара пред вратата на богатия, който не му даваше трошица от своята трапеза. Умря Лазар и се върна в културата на мира и Любовта. В която държава влезете днес, навсякъде ще видите две различни разбирания – едни поддържат насилие, камшик, затвори, бесилки. Други поддържат Христовия закон. От 8000 години хората все бесят, колят, но какви са резултатите им? Цялата земя е покрита с гробища. Няма място, което да не е опръскано с човешка кръв или кръв на животно. Земята е толкова нечиста и опетнена!(99, с.6)
Често ме питат: “Като отидем в онзи свят, ще се познаваме ли?” Вие тук не се познавате, че там ще се познавате! Ако тук се познавате, и там ще се познавате; ако тук не се познавате, и там няма да се познавате. Ако тук сте били добри и разумни, и там ще бъдете същите; ако тук не сте били добри и разумни, и там няма да бъдете такива. Невъзможно е тук да си лош, а там – добър. Богатият познаваше ли бедния Лазар? Те си разменяха по две-три думи: – “Лазаре, как си?” – “Добре съм, господарю.” Богатият влизаше вътре, а Лазар оставаше вън. И двамата заминаха за другия свят: Лазар влезе в лоното на Авраама, а богатият остана вън. Той каза: “Отче Аврааме, аз познавам Лазар. Пратў го при моите близки да им каже как да живеят.” – “Познаваш го, но той не може да отиде. Както едно време Лазар не можа да влезе в твоя дом, така и сега не може да влезе. Пропаст има между тебе и него.” Между добрия и лошия човек не могат да съществуват никакви отношения. Те се разговарят, но не могат да се обичат. Единият ще се мъчи, а другият ще благува – това е закон, който не може да се престъпва. Всеки ще живее според това, което е изработил.(66, с. 35)
… И казват за тях: “Е, на другия свят ще се примирят.” – Ще чакаме ние на онзи свят да се примирим! Лазар и богатият можаха ли да се примирят? Извика богатият: “Отче Аврааме, помилвай ме! Проводў Лазаря да накваси езика ми с вода, защото съм на мъки в този пламък.” И представете си какъв гласовит е бил този богаташ, че Авраам го чул от толкова далечно място! Някои питат: “Умрелите имат ли езици?” Както виждате, този, умрелият, има глас, значи ще има и език. И гърло има, но той е в огън там. Аз взимам нещата тъй, както са. Да не мислят някои, че взимам нещо от себе си. Някои казват: “Може да го изтълкуваме по друг начин.” – И аз мога да го изтълкувам по друг начин, но казвам истината тъй, както си е, не искам да я изнасилвам. Този, богатият, казва: “Отче Аврааме, изпрати Лазаря да ми накваси гърлото.” – “Лазар не може да ти благовества по този начин.” – “Моля ти се, Отче, прати го в бащиния ми дом, защото имам петима братя и на тях да засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.” – И там не може да благовества. – “Е, ако това не може, прати Сина да благовества.” Казва му Авраам: “Имат Мойсей и пророците, тях да слушат.” А той рече: “Не, Отче Аврааме, ако дойде някой от мъртвите при тях, те ще се покаят.” Пак му рече: “Ако не слушат Мойсея и пророците, не щат се увери, ако и някой от мъртвите възкръсне.”(38, с. 201)
Животът на всички хора, които сега страдат, един ден ще се подобри. Всеки човек, който е минал през страданията, ще се облекчи. Законът е такъв. Мога да ви приведа примери. В притчата за богатия и бедния Лазар богатият човек помолил да изпратят Лазар да му помогне. Авраам не позволил. Не че Авраам не искал, но не трябва да се изменя редът на нещата. Казал: “Лазар толкова време седя пред твоята врата, на тебе не ти дойде наум да го нахраниш. Ти не измени твоя ред на нещата, по същия начин не може и сега да се изменя законът, редът. Както Лазар умря, така и ти си вече мъртъв, но искаш да живееш добре и в ада.” Авраам му казал: “Ти в ада не можеш да живееш добре, в ада трябва да умреш, за да възкръснеш като Лазар.”(49, с. 312)
Бъди благодарен на живота, който имаш сега, в този момент, понеже цялата вечност, цялото бъдеще е твое. 60-70 години са възможности. Един ден, като се наситиш на Земята, ти сам ще си заминеш. Ще дойдеш при приятелите си и ще им кажеш: “Аз искам да се върна у дома си!” Ще им дадеш едно угощение, ще се ръкуваш с тях и ще си излезеш. И втори път няма да се върнеш. Няма да те погребат никъде. Ако разбираш законите, ще раздадеш светлината, топлината и силата си на хората и всичката материя, която имаш; ще се освободиш от този багаж и ще отидеш на небето, освободен от земната светлина, топлина и сила. И ти си свободен! Няма какво да се свързваш със земното. И ще те посрещнат в онзи свят всички ангели, които те обичат, и ще ти дадат друга светлина. Ще те посрещнат тези, които те обичат, и ще ти дадат подаръци. Ще те вземат и ще те занесат в лоното Авраамово, ако си постъпил така, както трябва. Ако пък не си постъпил така, ще отидеш в другото лоно, дето засъхва гърлото. Някой казва: “Как да разбираме?” Аз го разбирам така: щом постъпваш добре, ти си в лоното Авраамово. А пък някой ден се мъчиш – тогава си в другото лоно, на богатия – засъхва ти гърлото. Когато ти засъхва гърлото, ти си в положението на богатия. И богатият казва: “Отче Аврааме, изпрати Лазара при мене, с пръста си да ми накваси устата! Аз долу на земята не можах да разбера неговата добрина и сега го разбрах. Прати го при мене!” Казва му се: “Не може да дойде при тебе – ти трябва да дойдеш.” У този, богатия човек няма смирение, защото не казва: “Отче Аврааме, както едно време Лазар седя при мене, и аз като него ще отида с всичкото си смирение при него.” А пък сега казва аристократически: “Я го изпрати при мен!” Аристокрация да няма! Някой казва: “Това християнство ли е? Така ли се обхожда човек?” Тогава вие играете ролята на този, богатия. Трябва смирение! Богатият, докато е на Земята, има права, но в ада вече той другояче говори. Той играе ролята на Лазара.(68, с. 123)
